МОИ ПЕРЕВОДЫ

Красимир Георгиев
Гранична гора

Дърветата са пак така високи,
спокойни като каменни лъчи.
Те слънцето на клоните си носят,
те плачат и изгарят, и обичат.

И пак като незнайни вечни воини
дърветата са яростни и горди
и всичките светкавични порои,
сразени, стават мълнии покорни.

Дърветата са истини и стонове,
дърветата са хиляди съзвездия.
И само сълзите, в листата им отронени,
за дошлата нова есен…

Как прежде, деревья – не глянешь…
В лучах из волшебного камня макушки.
Но солнце — рукою достанешь,
В тоске и печали лесные подружки.

Гордятся деревья нелегкою долей.
Они непокорны, живучи.
Земля оделила их хлебом и солью
В чертогах своих и на кручах.

Деревья воспетых терзаний и истин,
Деревья высоких созвездий.
Расскажут сегодня нам слезы на листьях,
Что скоро багрянец засветит.